‌
Печат

Цецо Генков: Мачът срещу Локомотив ще е по-специален

вкл. .

Нападателят на Цветан Генков заяви, че мачът срещу бившия му отбор Локомотив (София) ще бъде по-специален за него. Той се утвърди именно в "Надежда", където през сезон 2006/07 вкара 27 попадения и голмайсторския приз в "А" група.
"Най-силните ми години минаха в Локомотив и ще има по-особени чувства за мен. Дано сега предстоят още по-добри. Радвам се, че съм минал през този клуб и никога няма да забравя какво преживях и изпитах там", заяви Генков пред TV7.
Нападателят отрече да е в лоши отношения с президента на "червено-черните" Николай Гигов.



"В добри отношения сме. Не съм се карал с никого не искам да се карам. Водя две дела срещу Локомотив, но не искам да коментирам повече тази тема", добави Генков.
Накрая той говори и за контузията си. Генков получи разтежение и беше заменен принудително в мача с Черноморец (3:1) от 9-ия кръг. Оттогава той се възстановява и днес, 30 септември, се готвеше на облекчен режим.
"Минаха 8-9 дена и вече се чувствам добре. Възстановявам се бавно, но мисля, че ще съм на линия за Локомотив", каза още Генков.

източник: новспорт.ком

Печат

Стойчо Стоев: Никъде не съм бил назначаван с лоби, стигнах до успеха стъпка по стъпка

вкл. .

Треньорът на Лудогорец Стойчо Стоев даде интервю пред "Тема Спорт" преди завръщането си в "Надежда". Той започна футболната си кариера именно в школата на Локо София, а по-късно за­писа над 200 мача във всички турнири за столичните же­лезничари, като бе един от любимците на червено-черната публика през 80-те години.
 
Г-н Стоев, имате ли ня­какви притеснения преди предстоящия с Локомо­тив?
- Не. Имам голяма група от футболисти, които мога да използвам. Виждате, че да­вам шанс на всички момчета. Ротацията дава възможност за по-голяма свежест, както и да мога да видя останали­те играчи до каква степен са готови, защото ни предсто­ят страшно много мачове. Въобще не съм притеснен за мача с Локо София. Двата състава, които използвам, ми дават много пободи за оп­тимизъм.

Май за първи път ще се изправите срещу Локомо­тив София на стадиона в "Надежда". Ще има ли някак­ва носталгия по старите времена, когато носехте с гордост червено-черната фланелка?
- Наистина за първи път ще гостувам в "Надежда". Иначе имам 4 мача с Миньор срещу Локо София, но нито един от тях не е бил на този стадион, на който направих първите си стъпки във фут­бола и изкарах почти цялата си състезателна кариера. По принцип е нормално да има някаква носталгия. Все пак детството, юношеството, после и пo-зрялата ми въз­раст са преминали на този стадион. Животът на семей­ството ми е свързан с Локо­мотив. Едното ми дете продължава да тренира в клуба. Нормално е да има по-специално усещане, все пак там съм израснал. Но сега мо­ите интереси са свързани с Лудогорец. Времената в Локо София за съжаление отмина­ха доста отдавна. Въпреки че това винаги ще остане в паметта ми. Изживях много хубави моменти.

Как очаквате да ви пос­рещне червено-черната пуб­лика?
- Надявам се да е позитив­но отношението към мен. С тях сме изживели доста хуба­ви моменти. За съжаление публиката не е толкова мно­гобройна както едно време. Тогава бяха съвсем други не­щата и идваха доста хора на стадиона. Може би фут­болът е бил по-различен, а и
отборът бе изграден само от юноши на клуба.

Вие имате паметни миго­ве като футболист, сега можете ли да кажете, че имате такива и като треньор?
- Имаше доста мачове, ко­ито помня, но в течение на времето ги позабравям (смее се). В Европа имаше срещи, в които се представяхме на много високо ниво, както и срещу софийските грандове. Не са един и два момента. На първо четене се сещам за един с . На полувремето ни водеха с 2:1 за тях, но после обърнахме до 4:2. Иначе имаше и други сил­ни моменти - с Динамо Тбили­си, както и мачът с ПСЖ тук. Паметни спомени, които не могат да се забравят. В треньорската ми кариера такива незабравими мигове също има. Победите над и с Миньор, как­то и сега успехите с Лудого­рец в Европа. Нормално е та­кива неща да се помнят. Вяр­вам, че най-добрите ми миго­ве като треньор предсто­ят. За тези два месеца в Лу­догорец ми се случиха много хубави неща. Това е перфект­но организиран клуб, който функционира по европейски образец.

Много хора изглежда ви подценяват като трень­ор...
- Напълно е възможно. В България се котират малко по-различен тип треньори. Някои са се изградили във времето и резонно са сред известните. Но аз това, кое­то съм постигнал, съм го нап­равил с много труд. Минал съм през всички стълбици и не съм прескачал етапи. Бях треньор на деца, юноши, Б група, за да стигна до А гру­па. Изстрадах успеха си. Никъде не съм бил хвърлян в първия отбор и не съм бил назначаван чрез приятели и познати. Нямам си лоби, което да ме е бутало напред в трудни за мен ситуации.

Мнозина бяха склонни да обезценят победата на Лу­догорец в Айндховен, но са­мо 3 дни след този ПСВ разгроми Аякс с 4:0 с 8 от футболистите, които ­ха и срещу вас? Този резултат, като че ли придаде още по-голяма стойност на успеха в Холандия?
- В България винаги се нами­рат хора, които да обезценят успеха. Така сме устроени, негативизмът надделява. Даже при една винаги започ­ваме да търсим доводи, че ед­ва ли не е подарена. Хубавото е, че Лудогорец победи с , а не случайно, не с глуха защи­та, ритане на топката напо­соки или нещо такова. Това, което направихме в Айндхо­вен, беше въпрос на майстор­ство. Още преди мача знаех, че са тежък отбор, защото изгледах много техни дискове. Да не говорим, че бюджетът им е с около 60 млн. евро по-го­лям от нашия. Видя се какво направиха срещу Аякс същите тези футболисти.

Наясно ли сте вече кога ще можете да използвате Йордан Минев и Георги Тер­зиев?
- Най-вероятно Йордан Ми­нев ще започне пълноценни тренировки или в края на та­зи, или в началото на другата седмица. Възстановяването и на двамата върви много доб­ре. За Жоро Терзиев мисля, че може да бъде готов до края на октомври.

Имате златен шанс да дръпнете сериозно на върха в класирането, ако ­те срещу Локо София и след това срещу Ботев. Считате ли, че тези два мача могат до голяма степен да предопределят изхода от борбата за титлата?
- Не мисля, че титлата ще се реши сега. Твърде рано е. В България обичаме да прибъ­рзваме с крайните оценки, прогнози и заключения. Една загуба е в състояние да ни разклати, а една да ни хвърли в излишна еуфория. Опитвам се да стоя далеч от подобни разсъждения.

Договорите на двама ос­новни футболисти на Лудо­горец изтичат през лятото. Ще настоявате ли за удължа­ването на контрактите на Иван Стоянов и Марселиньо?
- Предполагам, че в края на другия месец ще седнем и ще говорим със собственика. Сега програмата ни е много сгъс­тена и не остава много време за това. Нека не прибързваме. Доволен съм от всички момче­та. Не мога да се оплача от никого.

Кога в Лудогорец ще ви­дим повече млади български футболисти?
- Това е въпрос на време. Школата на Лудогорец все пак е на едва две години. Реално е след няколко сезона да има мом­чета от академията, когато тя започне да функционира по-пълноценно. До някаква степен ние правим подмладяване с привличането на Мисиджан и Терзиев. Натам са ни насочени вижданията. Мен не ме е страх да работя с млади футболис­ти. Затова следим момчета­та, които сме дали под наем в Академик и Хасково.

Кои са силните страни на Локомотив София и как смя­тате да се справите с тях?
- В последния играха много по-добре от Черно мо­ре. Вкараха два гола и нацеди­ха две греди. Локомотив съб­раха доста добри футболис­ти. Ясно е, че не им приляга това място и постепенно ще се отлепят. Познавам някои от момчетата - Писаров, Том, Бибишков. Бяха при мен в Миньор и мисля, че са едни много качествени футболис­ти. Ясно е, че Локомотив ще бъде пределно мотивиран срещу нас. Ще се опитат да ни спрат и с терена. Състоя­нието на игрището не е по нашия вкус и може да попречи на бързината и точността в разиграванията ни. Ние обаче трябва да се научим да пече­лим при всякакви условия.

След поредицата ви от се­риозни победи начело на Лу­догорец получихте ли позд­равления от някои фактори в бившите ви клубове и изобщо поддържате ли връз­ка с тях?
- Получих поздрави от г-н Никифор Вангелов. Той след всеки ми се обажда. Дори и след победата над ПСВ Айндховен ми прати съобщение. Не крия, че голяма заслуга за израстването ми се дължи и на него. По простата причи­на, че ми даде шанс в Миньор Перник, където направихме добри неща. От Локо София също ми се обадиха, но няма да споменавам имена. Всички се радваха за постигнатото.

Докъде ще стигне Лудого­рец?

- В Лудогорец са създадени всички предпоставки за раз­витие и е нормално целите да са максимално високи. Иска ми се да избягваме резките колебания в представянето ни, както се получи във Вар­на. Знам, че е невъзможно един отбор постоянно да иг­рае на високо ниво, но целта ни е именно такава. Да ­ем , който се харесва на хората и пълни стадиони­те.

Източник: novsport.com

Печат

Спиро Дебърски: По мое време футболът ни беше сред водещите в Европа!

вкл. .

Две легенди на железничарите - Начко Михайлов (вляво) и Спиро Дебърски
 
Спиро Дебърски е един от патриарсите на българския футбол. Играе 21 сезона, последователно в „Пирин” (Благоевград) (1949 – 1953), „Розова долина” (Казанлък) (1953 – 1957), „Локомотив” (София) (1957 – 1969) и ЖСК „Славия” (1969 – 1970). Има 276 мача и 82 гола в „А” група. Шампион на България през 1964-та.

Национален състезател от 1957 до 1965 г. Ляво крило, много бърз и пробивен, с чудесен дрибъл и силен удар. Като треньор работи 25 години в Кипър, създател на кипърската футболна школа. В края на тази година ще закръгли 55 плюс 25 години.

- Г-н Дебърски, може ли да се твърди, че по ваше време българският футбол бе сред водещите в Европа?
- Категорично! Българският футбол бе сред водещите на Стария континент доста дълго време. Успехите и стойността му бяха безспорни. Като се започне от бронзовите медали на Олимпиадата в Мелбърн през 1956-а, четвъртфинала на следващата Олимпиада в Рим (1960) и се стигне до участието на четири поредни световни финали през 1962-ра, 1966-а, 1970-а и 1974-та.

Сега поддържането на подобно ниво е немислимо

- И на какво се дължеше всичко това?
- Причините бяха много, ще изброя само някои от тях. Легендарният вратар на СССР Лев Яшин обичаше да казва: „Есть денги, есть футбол, неть денги, неть футбол!”. По мое време нашата държава отделяше достатъчно пари за футбол – за неговата организация и подкрепа. Ние самите не получавахме много. Напротив!

Премията за победа в столичния „Локомотив” беше 40 лева, на заплата се водех в едно депо – 70 лева

Като махнеш данъците, оставаше само за храна и ние си бяхме чисти аматьори, играехме само за слава. Ентусиазмът ни обаче беше голям, а и почитателите ни бяха много. Преди мач ни раздаваха по стотина билета за близки и приятели, които никога не стигаха. Вярвайте ми, „Локомотив” играеше мачовете си пред 10 – 15 хиляди зрители. Сега националният не може да събере толкова!

- Може ли да се каже, че по ваше време просто футболистите са били по-качествени?
- Ето още една причина за тогавашното ниво на българския футбол. От един „Локомотив” излизаха по 7 – 8 национали, да не говорим за другите софийски, пловдивски и варненски клубове. Конкуренцията беше огромна, има футболисти, които по десетина години играеха във водещи отбори и не можеха да стигнат до националния. А сега какво е?

В шампиона на България има 14 чужденци, в другите тимове са по 7 – 8 минимум. За каква конкуренция между български футболисти може да става дума?

- Вие, г-н Дебърски, как можахте да изплувате и да се задържите толкова дълго на най-високо ниво?
- С много упоритост, труд и малко късмет. Тренирах здраво, гледах да залягам повече от другите. След тренировка винаги оставах и се упражнявах с юношите и дори с децата. Никога не съм пил или пушил, лягах си точно в 22,00 часа. Нямаше такива работи – барове, дискотеки. То и с парите, които получавахме, това не беше възможно. Изобщо, който искаше да напредне, работеше здраво. Помня, когато при нас в „Локомотив” дойдоха две момчета – Димитър и Младен Пеневи (става дума за треньор номер 1 на 20 век и неговия брат – бел. ред.), те също оставаха след тренировка и после чакаха дядо им да мине да ги вземе с каруцата за Мировяне. Наистина здраво се тренираше, но трябваше да си имаш и малко късмет. Аз например

за 21 години в професионалния футбол не съм контузван сериозно, с изключение на един път, когато ми счупиха крака

То пък се оказа точно преди Световното в Англия, та не можах да запиша участие на световни финали. Иначе бях много як, краката ми бяха страшно силни и нямах проблеми да се преборя с всеки защитник. А сега какво е: остане нападателят сам срещу защитника и веднага търси някой да му помогне! А аз си имах здрава закваска – в рода ми са все дълголетници ...

- Твърди се, че сте един от строителите на кипърския футбол. Какво вярно има в това?
- От българите аз бях първият, който се захвана с кипърците. После дойдоха другите – Йончо Арсов, Крум Милев и т.н.

Когато пристигнах в Кипър, нямаше терени – не трева, а камениста земя. Преди тренировка карах играчите да съберат по-големите камъни и да ги изнесат от игрището

После докараха земя от Африка и държавата се захвана здраво да помага. Сега кипърците имат една от най-добрите бази в света и нивото на футбола им е съответно. Ние останахме далеч назад и Кипър е толкова пред нас, колкото ние бяхме пред тях навремето. Твърдя го, защото работих 25 години на острова и познавам футбола им от самото начало. Някога ние българите имахме много сериозно реноме и бяхме предпочитани като футболни специалисти пред мнозина други.

- Г-н Дебърски, продължавате ли да се държите близко до футбола?
- Не ще и дума! Не пропускам мач на „Локомотив”, когато играят в София. По телевизията също гледам редовно, нали това е любимата игра на нашия живот. Зрението ми постепенно отслабва, но с футбола не мисля да късам!


Красимир ПЕТКОВ
 
Източник: http://www.blitz.bg
Печат

Локо (Сф) надви Звездите на България в мача в памет на Начко

вкл. .

Pamet Nachko3
Ветераните на Локомотив (София) победиха Звездите на България с 4:2 след изпълнение на дузпи и 2:2 в редовното време във възпоменателната среща в памет на легендата Атанас Михайлов-Начко. Около 300 зрители се събраха на стадион Локомотив днес. Михайлов щеше да навърши 64 години днес. Участник на Световното първенство през 1974-а година и на Олимпийските игри през 1968-а година, абсолютен рекордьор по голове в националните отбори, Михайлов си отиде от този свят на на 1-и октомври 2006-а година. Доста от футболните величия на България от близкото и по-далечно минало взеха участия в шестото издание на станалата традиционна среща. Преди мача специални плакети за заслуги към българския футбол получиха легендите Димитър Якимов и Димитър Ларгов, а след неговия край такъв беше връчен и на Иван Деянов, друга легенда на Локомотив (София). Селекционерът на националния отбор на България Любослав Пенев не взе участие в мача, въпреки че беше поканен и обявен в списъка при Звездите на България. Срещата беше прекъсната в 10-ата минута с аплаузи и след това минута мълчание в памет на Атанас Михайлов по номера, с който е известен на терена. Селекционер на ветераните на Локомотив (София) беше Владимир Лалов с помощник-треньор Михаил Михайлов, един от синовете на Начко. Александър Манолов пък беше селекционер на Звездите на България. Бойчо Величков откри резултата в мача в полза на ветераните на Локомотив, след като сам спечели дузпа, фаулиран от Милен Радуканов. Сашо Начев изравни за Звездите след пас на Емил Спасов, а синът на Начко - Виктор Михайлов, който пое лентата на Локомотив от Ангел Колев се разписа за 2:1. През второто полувреме два пъти Звездите улучиха гредите, докато Виктор Михайлов сам срещу вратаря Бучински опита да го прехвърли, но не му се получи. Физическите сили обаче напуснаха ветераните на червено-черните и в средата на втората част Емил Спасов изравни за 2:2. При дузпите за Локомотив точни бяха Нако Дойчев, Иван Пасков, Кристиян Добрев и Кирил Метков. Ударът на Ивайло Аспарухов обаче беше спасен от вратаря на Звездите Емил Бучински. Владимир Манолков пък отрази удара на Методи Деянов от звездите, а Владимир Манчев прати топката в аут. Точни за сборната селекция бяха Сашо Начев и Емил Спасов, който вкараха и в редовното време. Съдията Павел Янински пък показа стриктно следене на правилата и вдигна жълти картони при всяко нарушение или симулация.

Съставите

Локомотив (София)-ветерани: Борис Манолков, Антон Велков, Кирил Метков, Бойчо Величков, Димитър Васев, Ангел Колев, Кристиян Добрев, Христо Коилов, Георги Бонев, Никола Димитров, Нако Дойчев (Владимир Манолков, Валентин Николов, Виктор Михайлов, Иван Пасков, Михаил Михайлов, Ивайло Аспарухов)

Звезди на България-ветерани: Стефан Стайков, Милен Радуканов, Сашо Начев, Владимир Манчев, Стефан Павлов, Ради Здравков, Емил Спасов, Гошо Гинчев, Александър Томаш, Методи Деянов (Емил Бучински, Красимир Горанов, Божидар Искренов, Ангел Станков)

Текст: sportal.bg

Печат

ТЪЖБА ПО ЛОКОМОТИВ

вкл. .

 Кокала превръща Надежда в център за рециклиране на синьо-червени отпадъци

 
 
Уви, познахме! Което не беше и трудно.
 
На Локомотив Сф му се случи най-лошото – остана в “А” група.
 
С решение на Изпълкома, с любезното съдействие на колегите на Николай Гигов – Гриша Ганчев (Литекс) и Марин Митев (Черно море), червено-черните оцеляха. Защо ли? Може би за да има къде да работи Кокала. И къде да играят такива като най-грубия човек на планетата Гаджев, като фолк абонаментния Родригес, като Тодор Христов и още една дузина подобни синьо-червени футболни отпадъци, дошли за рециклиране в Надежда!

Какъв е смисълът от този Локомотив?

И за какво му е на Гигов? Напълни го с комисионери.

Някога такива бяха около него, в ложите. Сега са на терена. И на пейката. За тях Локомотив София не е нищо повече от Миньор Перник, Ботев Враца, Видима-Раковски, Ком Берковица. Те са в Надежда да си взимат заплатите, да връщат от тях на когото трябва и им дреме на жилетката какво ще стане с клуба. Та 70 процента от тези, дето си домъкнаха задниците в Локомотив, въобще не се притесниха, че може да изпаднат. Не дадоха никакъв признак на живот, щом над главата им надвисна най-големият срам в историята на жп клуба. Няма и да дадат, защото ако не са в Локомотив, ще са в Любимец или някъде другаде, където ще си взимат своите 4-5 хиляди лева. За тези момченца винаги ще има утре. Защото и утре, и вдругиден някой ще трябва да изпадне. А за да изпаднеш, щеш не щеш, трябва да картотекираш някого.

За Локомотив обаче “Утре” няма. Последната надежда за такова “Утре” умря. Школата, която вкара в джоба на Николай Гигов 10 милиона от трансферите на Георги Пеев и Емил Гъргоров, бе довършена тези дни. Юношите старша възраст отпаднаха от елитната група! И гадното е не това, а въодушевлението, с което бе посрещнат този факт от конкуренцията. Оказа се, че в Локомотив са играли само дръвчета, обичащи да оперират чужди крайници, а червено-черните са домакинствали на терени, достойни за полигон на кюрдската сепаратистка армия.
 
Това ли е Локомотив, г-н Гигов?
 
Утре на кой да се радват феновете, като дойдат на мач? На треньора Емил Велев, който ги псува повече от публиката на ЦСКА ли? Или на цяла армия наемници? А може би на онова нещичко с име на уиски – Джиби!?

За какво да идват Железните бригади, които, както е тръгнало, ще се стопят до Железния бригадир?

Някога хората ходеха в Надежда, за да видят някой. Няма значение дали бяха левскари, цесекари или слависти. Откъм Илиянци все се носеше славата на някой нов талант. И на цяла София й бе интересно да го види. А самите локомотивци идваха на стадиона, знаейки имената на поне 4 момчета от... юношеския отбор. А някои дори знаеха момчетата, дето гонеха топката. И на полувремето ги пускаха да играят на първия терен. “Ей това е синът на Начко”, по-късно “Ей това, малкото, Георги Борисов е голям талант”, после дойде ред и на “Според Начко онзи дребосък, дето му викат Бадема, е голям играч”. Хората знаеха какво е Локомотив и знаеха наизуст имената на бъдещето на Локомотив. Сега такова бъдеще няма. След като измародерства настоящето, Николай Гигов уби бъдещето на Локомотив. Сигурно като юноша на Славия Николайчо е ял страшно много бой от червено-черните, та сега така си отмъщава на тях. Вече като президент, като собственик.

И сега новият директор Кристиян Добрев обяснява, че щели да възраждат школата. Ако успеят, ще получат Нобелова награда с Николай Гигов. Защото ще са първите в света, съживили мъртвец. Как ще я съживят, нали трябва деца да намерят отнякъде?! А днес последното, което иска едно дете, е да ходи да тренира в Локомотив.

Червено-черните са се докарали дотам, че за родителите от Надежда е по-престижно да си пратят хлапетата на “Царско село”, отколкото да ги запишат в школата, дала на България Стойчо Стоев, Бойчо Величков, Кирил Метков, Павел Дочев и още десетки като тях. Какво ще му обещаят на момчето, което дойде? Да играе някога в първия състав ли?! Че то дотогава Кокала ще е изгонил от него всички локомотивци. Не че вече не е успял. Защото за Велев е далеч по-добре в през първия тим за 4 месеца да мине свръхнаднорменият Дани Кики, който от една година се е събличал само пред жена си, отколкото някое момче от школата. И ще продължи да го прави, щом никой не му търси сметка. Ще продължи и адвокатът на Гигов да е... селекционер. Този човек има по-малко спечелени дела, отколкото докарани футболисти в Надежда! Знае ли той кой е играл някога на стадиона, където днес е домъкнал Гаджевци, Колевци, Цанковци и прочие футболна класа?

Въобще в Надежда работата си върши единствено... Антонио Клайн. А, да, и Кольо Янкулов. Прекалено малко, за да върви отборът напред. Защото клуб, в който на мястото си са само домакинът и администраторът, едва ли е за хвалба. Той е за жалба. Някога, ама много някога, когато Георги Берков идваше на стадиона просто така, за да позяпа обичаше да си говори и със запалянковците. Особено тези по-възрастните като него. Връщаха се назад във времето, разправяха си разни неща. И в очите им имаше блясък. А този блясък най-добре обясни самият Берков: “С вас набори сме си добре, щом още очите ни се палят, като чуем за Локомотив”. Е, тези, дето днес са в Надежда, са зле. Защото блясъкът в очите им се появява само в касата. Само че това са хора като днешния Локомотив – без надежда. Какво пък, този сезон може и да изпаднат. И току-виж оставили клуба на тези, които знаят какво е.

Подобни публикации

Моля, изберете някоя от статиите.


ВИДЕО