Стефан Грозданов
председател на асоциацията на треньорите

Асоциацията на треньорите в България има две много важни цели, които иска да постигне, за да може да бъде в услуга на нашите специалисти. Първата е да вкараме в наредбата на БФС, че треньорската работа е със статут на професия. Това е най-важната промяна, която трябва да се направи. Така както футболист е професия. Ако изпълкомът го приеме, треньорската професия ще бъде с такъв статут от началото на следващия сезон. Така ние като асоциация ще можем да защитаваме правата на нашите треньори. Основното значение се състои във факта, че сега треньорите подписват трудови договори, които са съобразени с Кодекса на труда. Ключът е при разтрогването на договорите да бъде заложен и размерът на обезщетенията. Например, ако треньорът има договор с клуба за три години, но клубът го освободи само след месец работа, в момента по кодекс специалистът получава две или три заплати като обезщетение. Ние ще искаме в договорите да има условие, при прекратяване в такива кратки срокове треньорът да получи всички заплати до края на своя договор. Веднага ви давам следния пример: в началото на сезона начело на "Ботев" беше Петър Пенчев, тимът загуби тежко на старта от "Монтана" с 0:6 и той беше освободен. Пенчев имаше договор за година, но вместо да получи всички 12 заплати, взима едва две. А какво стана след неговото освобождаване - назначиха някакъв чужд треньор и той какво направи... абсолютно нищо като резултати. Това също е друг ключов момент, който ние искаме да се постигне. Трябва да се прави съпоставка между работата и резултатите на нашите и чуждите треньори. Не може българските наставници да са онеправдани за сметка на недоказани чужденци.
Другата ключова промяна, която да е заложена в наредбата за следващото първенство, е в условията за лицензиране на клубове да бъде заложено и това условие, че за срока на получаване на лиценз на даден клуб и треньорът, с когото клубът има договор, да бъде защитен, ако този треньор има съответния лиценз да ръководи клуба. Освен в случаите на подаване на оставка от страна на треньора и/или при взаимно съгласие на двете страни за прекратяване на трудово-правните отношения между клуба и наставника. Само така ние като асоциация ще можем да защитим реално и през наредбата българските треньори. А и така, когато даден собственик или президент назначава определен специалист, ще се съобрази и с правилата. Иначе ще си продължи тази порочна практика да бъдат уволнявани наши треньори с лека ръка, без да им се гласува доверие и да им се даде възможност те да покажат своите възможности.
Освен това ние започваме работа и по промяна на още едно условие, което да се превърне в правило, а именно - в "А" и "Б" групи да работят само треньори с необходимия за целта лиценз. Така ще се елиминира възможността в професионалните ни групи да работят хора без лиценз, тук говоря дори и за чужди треньори, каквито е имало у нас.

източник: http://www.7sport.net/

 Тони Велков се завърна в родния си "Локомотив" в най-тежкия момент в историята на клуба. Наставникът не се замисли да поеме отбора и в момента полага основите на новия "червено-черен" тим.

Треньорът на "Левски" Стойчо Стоев и футболистите на първия отбор Владимир Гаджев и Илия Димитров поднесоха цветя пред паметника на Никола Котков.

Представителите на лидера в "А" група уважиха откриването на фенклуб в столичния квартал "Надежда", който носи името на юношата на Локомотив София.

"Новият фенклуб в квартал „Надежда“ поде хубава инициатива да се поднесат цветя пред паметника на Никола Котков. От много време виждам уважението на феновете към отбора и към мен. Когато тимът е начело, хората са по-добре настроени към всички. Симбиозата клуб-публика е на много добро ниво от доста време“, заяви Стоев пред Канал 3.

Наглостта от страна на О/т/бора на народа да постави легендата Никола Котков в 11-те на ервоидиотизма си няма граници. Отбор, който е оцелял до днес благодарение на това, че е бил "лека жена" на всички власти до ден днешен, носещ името на един велик Българин. ЦСКА са изчадието на Комунизма, да, но Вие, другари Левскари, не сте ли изчадието на ДС? Винаги сте били отбор на репресивната система, било това преди или след 09.09.1944 г. В борбата си за суета с ЦСКА унищожихте толкова животи и посегнахте на "КОТЕТО", който ви мразеше заради отнетата му свобода да остане в ЛОКОМОТИВ, заради заповедта да се обединим със "Славия", заповед излязла от милиционерските среди (разбирай Левски). Той стъпка бялата фанелка и го принудихте да отиде при "милицията". Днес доказвате отново каква курвенска сбирщина сте - със спуснатите принудително спонсори и ДПС - да сте живи и здрави... кармата виси!

А ти, Стойчо, ти жестоко падна в очите ни с легитимирането на тази гнус.

Сполай ти.

Светослав Табаков

Локомотив Сф започна изгнанието си из долните дивизии на българския футбол. Започна го с два убедителни резултата – 14:1 и 9:0.

Ясно е, че мястото на „червено-черните“ не е там, но няма смисъл да се връщаме назад, а по-добре да помислим как да уплътни отборът времето си, поне докато е на четвъртото стъпало на родния футбол.

Пред ръководството стои важната задача да успее да намери достатъчна спонсорска подкрепа, външна финансова помощ, с която да се подпомогне завръщането на тима по пътя нагоре. Извървяването на обратния път към елитната ни дивизия обаче няма да бъде толкова гладко, колкото сякаш изглежда към днешна дата. Особено, ако клубът не бъде подсигурен финансово. Защото собственикът на новия Локомотив Иван Василев още в самото начало обяви, че има възможност да се справя сам с финансите само в четвърта дивизия.

Паралелно с търсенето на нови източници на финансиране, ръководството ще има възможността и да изпълнява задачата, която си е поставило - за ремонт на базата и за развитие на ДЮШ.

Междувременно в спортно-технически аспект отборът ще има други задачи. Предвид явното превъзходство, което тимът има над опонентите си поне в СРГ-север, Локомотив Сф ще трябва да гласува все повече доверие на младите и по-неизвестните момчета, така че да могат да развият потенциала си. Все повече игрови минути за тях ще бъдат от безспорна полза.

Но тъй като опозицията в четвърта дивизия е слаба, ще трябва да бъдат потърсени и спаринги с по-високо стоящи в момента от Локомотив отбори – от В и от Б група. Тимът от „Надежда“ не бива да губи връзка с реалността, а тя с изкачването на стъпалата ще става все по-сурова за „червено-черните“.

Така че всяка възможност за контролна среща трябва да бъде използвана, а спарингите трябва да бъдат с по-солидни отбори.

Иначе в четвърта дивизия единственото забавление и цел, освен достигането до баражи и спечелването на промоция, могат да бъдат рекордите. И по-слабите опоненти в групата не бива да се сърдят на Локо Сф, ако губят с много.

Простите сметки показват, че в 20-те си мача за първенство на Северната софийска група /в нея участват 11 отбора/ Локомотив може да вкара дори...200 гола.

Да, 200 гола, не са мираж. След първите два мача локомотивци имат средна резултатност 11,5 гола на мач. Средно по десет гола на мач ще са им нужни за достигане на кота 200. Така че защо не, наистина може да се опита.

Трябва да има някаква цел, иначе не е интересно. А в Локомотив има много какво да подобряват по отношение точността на завършващия удар и реализацията. Ето им мотив за повече работа в тази посока.

 източник: http://gong.bg/

Респект и уважение! Нека го дадем на Локомотив София в последния му път. Пиша тази редове със сълзи на очи, докато се опитвам да проумея как и защо бронзовият медалист ще изчезне от картата. Историята на червено-черните ми прилича на онези драми, след които оставаш безмълвен и не знаеш какво да кажеш! Просто стоиш и гледаш в една точка с празен поглед, но това за жалост не е филм, а суровата действителност!

Ще ви издам нещо от кухнята. Знаете ли, в този клуб винаги е имало колектив. Като започнем от школата, където децата никога не са имали еднакви екипи, еднакви футболни топки, еднакви обувки, но са имали еднакви ценности и ги е обединявало една цел – Локомотив-ът да върви. Да, „Надежда” е работнически квартал, където нищо не се дава на готово и за да заслужиш нещо, трябва да се пребориш за него. И в живота е така, на терена също. Сложният път към възмъжаването.

На стадион „Локомотив” истински мъже не липсват! Ръка за ръка футболисти, треньори и фенове се озъбиха на безпаричието и заедно поеха по пътя си напред. В този отбор започнаха да се оформят лидери, някои стигнаха до националния отбор, Гъргоров се завърна и допринесе за онзи специфичен локомотивски дух. Димитър Васев и помощниците му не говореха много. Резултатите на терена казваха достатъчно. Трето място и бронзови медали, равняващи се на шампионска титла! ВЕЛИКО! Вчера в най-тъжния ден в историята на клуба, отличията бяха връчени. Емоциите взеха връх и в очите се появиха сълзи. Дори в тях имаше нещо положително. Сълзите показват емоция, отношение.

Когато започвах да се занимавам с футбол, гледах по телевизията едно интервю на Кристиян Добрев, в което със специфичната си широка усмивка той обясняваше на репортерите как ще опази с лекота противниковия нападател. Звучеше толкова самоуверен и сигурен. Докато гледах интервюто си казах, че този човек е толкова твърд, че едва ли нещо може да го накара да се разплаче. Е, грешал съм! Железният Георги Марков също не с сдържа. Тъжният капитан Александър Бранеков държеше в ръце красивата си дъщеричка, на която след време ще трябва да обяснява защо татко й вече не е в Локото. Всички футболисти заслужават по една добра дума. Всъщност заслужават много повече, заслужаваха да играят в лига Европа, заслужаваха да играят в А група и догодина, заслужаваха повече уважение.

Накрая, няколко думи и за феновете. Те отново бяха до своя любим отбор и винаги ще бъдат. Понякога са обект на закачки, че са малко, че не могат да напълнят един вагон. Но това, което имат в сърцата си няма кой да им го отнеме. И те демонстрираха своята любов снощи. Един от плакатите им гласеше „Честта и верността не се продават”. Благословени са хората притежаващи тези качества. Всеки един ИСТИНСКИ локомотивец ги притежава. Затова не страдайте, а се гордейте!

Илиян Енев

 Футболистът на Локомотив София Емил Гъргоров получи своята награда за играч на 24-я кръг на А група. Гъргоров бе отличен заради представянето си в срещата с Берое. Той изпревари Върджил Мисиджан /Лудогоред/, Страхил Попов /Литекс/, Антонио Аниете /Левски/ и Либан Абди /Левски/.

„Първата цел бе да влезем в първата шестица. Играем добре, а апетитът идва с яденето. Искаме да влезем поне в Лига Европа, но нямаме отбор, с който да станем шампион“, каза Гъргоров, който добави, че няма шанс да се върне в ЦСКА, докато там е Александър Томов.

„В Локомотив всичко е наред. Няма никакво напрежение, което ни позволява да играем без да се притесняваме, без да имаме някакви специални цели. Просто президентът влезе след мача и ни каза, че играем мач за мач и каквото стане. Ако се класираме за предните места – класираме. Нищо не е на всяка цена“, поясни Гъргоров.

„Искам да свърша сезона с Локомотив София добре и след това вече мога да говоря къде ще играя, защото е рано да се каже все още“.

„Наистина играем добър футбол, не може да се отрече. Не сме от класата на Лудогорец, но поне се опитваме да ги затрудним, което и стана. Наистина нямаме отбор да станем шампиони. Втори – може би, но също ще е трудно“

„Тежко не съм се разделял с Александър Томов. Тежко се разделих с ЦСКА. Казах, каквото имах да казвам“, добави Гъргоров.

За предстоящата среща с ЦСКА, Гъргоров каза: „Мисля, че мачът с ЦСКА ще бъде доста интересен. Това ще е първият мач, в който ще играя срещу моя добър приятел Валентин Илиев. На терена е борба, след мача обаче си имаме нормани отношения като между приятели. Със сигурност не всички ще ме посрещнат добре, но това е нещо нормално. ДА ви кажа честно, с Вальо Илиев не сме се виждали наскоро. По телефона сме се чували. Не са добре нещата в отбора. Всички чакат да видят какво ще се случи. Не мога да говоря сега за бъдещето си. Имам желание да играя футбол. Не знам защо ме питате само за ЦСКА. Може да остана и в Локомотив след края на сезона“.

„Локомотив си заслужи мястото. Локомотив играе добре и това не трябва да учдва никого. Не е хубав терена ни, това се вижда“.

„Нормално е понякога да няма голове. Понякога топката не влиза. В други мачове има по 4 гола. Всеки отбор си има стил на игра и според него вкарва и головете. Ние се опитваме да играем футбол. Мисля, че играем добре“.

„Изненадам съм от класирането на Левски. Знаете, че ЦСКА и Левски са грандовете на българския футбол. Предполагам и вие сте изненадани“.

„И Влади Романов и Генов впечатляват и се справят доста добре. Мисля обаче че трябва да има повече такива играчи“.

„Не се знае на къде ще поема. Ще видим какво ще стане. В нормални отношения съм със Стойчо Младенов. Имаше искри, но след това се видяхме и се изяснихме“.

„Определено мисля, че има много чужденци в българския футбол. Мисля, че трябва да се дава повече път на младите“.

„Надявам се в Локомотив да има постоянство. За момента сме на приливи и отливи“, каза още Гъргоров.