Снимки от ремонта на помощното игрище от 12.12.2015 г. Тревата вече е зелен килим на места и вече бе косена първи път. По южната дължина на терена трева обаче почти не е поникнала. През пролета, там и на други места ще се сее отново. Вижте снимките по-долу и очаквайте нови актуални репортажи от състоянието на терена и започналото разчистване на сгурията с цел изграждане на терен с изкуствена трева .
Иван Василев пое "Локомотив" (София) в най-тежкия момент в историята на железничарския клуб. Отборът е в "А" окръжна група, след като предишното дружество фалира. "Червено-черните" ще трябва да извървят пътя от селските стадиони до "А" група и засега се движат по разписание. Пред "България Днес" Василев разкрива какво се случва в клуба и къде вижда отбора след няколко години.
- Г-н Василев, без много шум и големи претенции "Локо" върви по болезнения път от "А" окръжна група към професионалния футбол. Какво е усещането да ръководите клуб, отстранявал "Монако" и "Динамо" (Киев) в евротурнирите, който сега рита срещу селски отбори от България?
- "Локомотив" (София) трябваше да тръгне начисто дори с цената да започнем от "А" окръжна. Това беше единственото правилно решение. Не е приятно отбор като "Локо" да играе по селата. Нашето дружество е ново, но носи традицията на славния железничарски клуб. Поддържаме голям стадион. Имаме персонал от над 20 човека, които получават заплати. Това е една фирма, която трябва да се ръководи по най-правилния начин.
- Дори и в "А" окръжна не може да се участва без пари. Какъв е бюджетът на клуба?
- До края на сезона около 250 000 лв. Това са пари за заплати на служители, съдийски такси, ток, вода, отопление... Освен това правим терен за школата, изграждаме помпена станция, ремонтираме съблекалните... Имаме много работа, защото нищо не беше пипано с години. На мен такава ми е орисията. Все почвам да градя нещата отначало.
- Футболистите получават ли заплати?
- Не, те са аматьори. Нищо не получават като заплащане, но сме им осигурили условия като за футболисти от "А" група. Работи се професионално. Тони Велков е много добър треньор. Подсигурена е нужната екипировка. За играчите това е шанс да се докажат и след това да продължат напред към професионалния футбол. Такова е нашето разписание.
- Как ви посрещат вашите съперници. Сигурно не са си мечтали да играят срещу "Локомотив" (София)?
- Всички отбори имат респект към "Локомотив". В Иваняне беше дошъл целият квартал - майки, баби, дядовци - всички! Получи се истински празник. Уважението си го има - това е "Локомотив"!
- Със сигурност от чистилището на "А" окръжна ще ви останат и интересни спомени и поуки. Коя е най-интересната случка от и извън терена през този сезон?
- Хората играят и ходят на мачовете от любов към спорта. Някои от футболистите са с доста излишни килограми и определено не са в перфектна форма. Но това не им пречи на ентусиазма и носи своя чар. Момчетата играят от сърце и душа. Настроението винаги е чудесно. Без значение колко могат и колко са подготвени. Забавляват се.
- Поддържате ли връзка с последните шефове на "Локо" Петър Касев или Николай Гигов?
- Не. Николай ми се обади, когато поех клубау да ме поздрави. Пожела ми успех. Благодари ми, че съм се наел да поема "Локо" и не съм оставил отбора на произвола на съдбата. Каквото е било - било. Сега трябва да вървим напред.
- Кой помага най-много на клуба в момента?
- Помагат ми ветерани на "Локо", а с директора Бойчо Величков летим по задачи... Трудно е, но щом сме се захванали, трябва да извървим пътя докрай.
- Къде виждате "Локо" след 5 години?
- Надявам се след три години да сме в "А" група. Дай Боже да намеря съмишленици, с които да направим един добър и стегнат клуб. Много държа на школата. Там цареше пълна разруха, но се опитваме да я изградим отново. Преговарям с много сериозна фирма, която да стане спонсор на детско-юношеската школа. Ако това се случи - половината работа е свършена.
източник: http://www.bgdnes.bg/
19 октомври 2015 година. Басейн „Диана” в София. Тренировката на ватерполистите на „Локомотив НН” е към края си. В този момент става ясно, че преди по-малко от час е починал Илия Георгиев. Или Бомбата, както го знаеха всички във водната топка.
Заниманието е прекратено. Спортистите в тишина си тръгват. Повечето плачат.
Точно сълзите на тези момчета и момичета, на някои от които Бомбата бе първият треньор, са най-вярната оценка за стореното от него. И най-силното доказателство, че добрите хора никога не си отиват завинаги.
За Илия човек може да си спомни само с добро. Най-верният му приятел и връстник Георги Гаджев, също със сълзи в очите, едва промълвява: „Той никога и на никого не е направил нищо лошо...”
Бомбата отдаде повечето от 62-те си години на любимия спорт. Беше страхотен вратар, дългогодишен национал и играч на „Славия”. Като треньор и педагог изгради като играчи около стотина деца, момчета и момичета, всички в „Локомотив НН”. Показваше им тънкостите на играта, живееше с победите и загубите им, обръщаше внимание на всеки, да го подкрепя и напътства, да му покаже кое е добро и кое е лошо. Не само във водната топка, а в живота. Искаше възпитаниците му да растат като добри хора и се бореше със зъби и нокти да го постигне.
Спечели няколко титли и медали с подрастващите отбори на клуба. Гордееше се с играчите си, радваше се на израстването им като спортисти и на възмъжаването им във и извън басейна.
Преди година дойде страшната болест. Прие удара като голям мъж. Просто каза небрежно „Е, без мен светът няма да свърши”. Не личеше, че се бори с най-тежката диагноза. След продължителния курс на терапия, при първото подобряване, оказало се за съжаление кратко, дойде на басейна. Просълзи се, когато ватерполистите облякоха фланелки с надпис „Тренер, нашите победи са за теб” и позираха за снимка заедно с него. Не се притесняваше, че в този момент е без марковия си як мустак и коса по главата – последица от тежката химиотерапия.
Изгледа няколко мача в края на пролетта и след месец започна отново да работа с отбора си. Влагаше неимоверна енергия и всеотдайност, искаше сякаш да навакса това, което и той, и възпитаниците му, са пропуснали през неговото отсъствие. И те му се отблагодариха подобаващо – станаха шампиони в две възрасти. За момчета и за юноши младша. Двата комплекта златни медали бяха спечелени в Бургас, като вторият беше личен триумф на Бомбата. И в двата отбора – държавни шампиони, почти всички състезатели са негови възпитаници от деца. Затова и празнува заедно с тях във водата титлата на юношите – юбилейна 25-а за „Локомотив НН”.
Сякаш болестта си бе отишла. Клубът поднови през септември редовните си тренировки. Но още към средата на същия месец положението на Илия отново се влоши. Тръгна си от басейна няколко седмици, преди да си отиде от света.
Но остава завинаги в сърцата и душите на приятели, съотборници, колеги и възпитаници като еталон на мъжко поведение. Като изключително позитивен и добронамерен човек, който умееше да открива положителното и в най-тежката ситуация. Като верен приятел, като всеотдаен защитник на каузата на водната топка, като неуморен треньор и най-вече като много, много добър човек.
Благодарим ти за приятелството, за добротата, за усмивката, за майсторлъка, за настроението! Бомба, ти оставаш завинаги при нас и един от нас!
От треньорите, състезателите и деятелите на клуб „Локомотив НН”
Прочетете още...