Печат

Евертон Джилио Том за lokosf.info: Наградата на феновете е специална за мен, ще я помня цял живот!

вкл. .

Бразилският полузащитник на Локомотив София Tом, който спечели наградата за играч на есен 2014 от Анкетата на ultrasloko.com, бе любезен да даде интервю за lokosf.info:

tom


- Том, очакваше ли да спечелиш наградата на феновете за Играч на есенния полусезон?
- Честно казано, не очаквах да спечеля, защото всички в отбора бяхме едно цяло, играхме страхотно и затова за мен тази награда е много специална и ценна. Ще я помня цял живот. Благодаря на феновете, които са гласували за мен, за доверието което ми оказват. 

- В България досега си играл още и в Локомотив (Пловдив) и Миньор. Как си обясняваш факта, че навсякъде хората те уважават и ще те помнят винаги?
- Аз вярвам, че футболът е за феновете, няма значение дали са много или малко, те живеят за отбора си. И винаги съм уважавал хората, които подкрепят тима. Те искат да виждат желание и раздаване на терена от нас, футболистите и аз правя всичко възможно да давам максимума от себе си, всеки мач да се раздавам на терена колкото мога. 

- В "Надежда" си вече от две години, какво е за теб Локомотив София?
- Наистина е чест да играя в отбор с традиции, какъвто е Локомотив. Един от силните отбори с традиции в България, който има и доста участия в Европа. В Локомотив се чувствам добре и се радвам, че играя за този клуб. 

- Въпреки лошия терен и ненормалните условия за работа, отборът върви. Как го постигате?
- Трудно се работи в такива условия, няма къде да тренираме. Но с много труд и добри футболисти, които искат да се развиват, се получава. Всички искаме по хубави терени за да се играе и по хубав футбол, но това са реалностите. И липсата на условия прави нашата работа още по ценна! 

- След като се класирахте в Шестицата, ще има ли според теб Локомотив сили за по-добро класиране?
- Постигнахме целта влизане в горната шестица и всеки един от нас ще се бори за постигането на другата цел - Лига Европа! Никой в клуба не е поставил тази цел, но всички искаме и имаме сили да се класираме за евротурнирите. Това е трамплин за нас като футболисти и за всички в клуба. С добрите игри досега Локомотив е приятната изненада тази година в България. Имаме добър колектив и добър треньор, Митко Васев, заради което и отборът върви добре. 

- Ти си вече от 6-7 години в България и говориш доста добре езика ни...
- Сега след толкова време тук, да! Вече разбирам 70-80% от българския език, но в началото ми беше адски трудно. Трябваше ми година и половина за да свикна с езика и да започна говоря. В началото не знаех и английски и говорех само португалски. Даксон и Моралес в Локо Пд ми помагаха, след това започнах и с речници и лека полека се справих... 

- Харесва ли ти животът в България?
- Определено Вашата страна е хубава! Ходил съм на много места не само в София. Живота тук ми допада и храната също. Ходя, често и в Пловдив, там имам приятели... Единствено зимата ми е трудно да се адаптирам със студеното време и особено когато има сняг - декември месец в Бразилия е 35 градуса и когато си дойда за първа тренировка, тук обикновено е -10 градуса! 

- Липсва ли ти Бразилия?
В началото ми беше много трудно, далеч от семейство и приятели. Постепенно свикнах... Ние сме трима братя и те доста ми липсваха... 

- А сега Маркиньос - знаем, че с него сте много близки приятели?
- Определено, да! С него се разбираме много добре както на терена, така и извън него! Той е добър футболист, беше и национал на България, но сега е в ЦСКА. 

- Кой е любимият ти футболист?
- За мен най-добрия футболист е РОНАЛДО. Но, нямам предвид Кристияно! Бразилецът Роналдо за мен е феноменален. 

- А, кой български играч ти харесва най-много?
- Откакто съм в България и следя изявите на българските футболисти, мисля, че Емил Гъргоров "Бадема", е най-добрият! Сега има и възможността да играя с него, наистина е много много класен играч. 

- Разбрах, че скоро очакваш дете?
- Да! Живот и здраве трябва да се роди юли месец! Вече се знае, че ще бъде момче и дори сме му измислили име Жоал Лукас!

Печат

Легендата Румен Горанов на 65 години

вкл. .

Днес легендарният вратар на Локомотив (София) Румен Горанов става на 65 години. Стражът, който понастоящем е съветник към парламентарната комисия за детето, младежта и спорта, говори пред „Меридиан ”, припомняйки си интересни моменти от своята кариера.


Г-н Горанов, в младежките си години освен сте тренирали още баскетбол, хандбал и волейбол. Как избрахте именно този спорт пред останалите?

- Играл съм с ус пех в училищния отбор на всеки от тези спортове, но най-голям интерес имах към футбола. В техникума в Плевен започнах като нападател и в мачовете, в които водихме с 2-3 гола се връщах да пазя. Затова когато започнах да тренирам в местния Локомотив вече ме бяха избрали за този пост, тъй като бях жилав и мускулест. Скоро обаче отборът го закриха и аз преминах в школата на Спартак. Там пред очите ми бяха двама отлични вратари като Никола Пърчанов и Георги Найденов (б.р. по това време легендарният страж на  е треньор в Спартак), които бяха пример за мен.

- Как се стигна до преминаването ви в , а след това и в Локомотив София?
- През 1969 г. бях вратар на юношеския национален отбор, който европейската титла в ГДР и бях определен за най-добър на своя пост на турнира. На финала победихме домакините, а след завръщането в България разбрах, че  са попитали за мен. Така аз отидох при тях, a съотборникът ми Георги Денев в . В самия отбор почти не играх, тъй като по това време титуляри бя-ха вратари, стигали до националния тим - Бисер Михайлов и Георги Каменски. Моето желание обаче бе да пазя по-често и един ден имахме разговор с Никола Котков. Той ми каза, че Локомотив ще се отдели от ЖСК  и новия отбор има нужда от вратар. Познавах треньорът Георги Берков от младежкия национален тим и нямах колебания. По същото време говорих и с Гунди, който винаги се отнасяше бащински към по-младите играчи итой ми каза: „Добре си го решил. В  ще те оценят едва когато си тръгнеш". И наистина, отидох в Локомотив и станах войник в ЖП войски докато се уволня и само след няколко мача бях вече национал. След като победихме  с 2:1 те поискаха да ме накажат за
2 години заради това, че не съм се върнал при тях. След като обясних ситуацията във федерацията, те присъдиха в моя полза.

- В Локомотив София играете с интересна фланелка. Разкажете нещо повече за нея...
- В Локомотив пазех с фланелка на националния отбор на Австралия. Сдобих се с нея по време на едно турне на А отбора през 1973 г., където играхме 3 мача срещу домакините. Тъй като вратарите сме суеверни, след като направих няколко добри мача с нея продължих да
я нося в мачовете на клубния отбор.

- Според официалната статистика имате 34 мача за националния отбор. Кой от тях ви е най-скъп?
- За щастие съм участвал в няколко важни двубоя за националния отбор в световни квалификации, като бих отличил тези през 1973 г. като гост на Северна Ирландия и Португалия. В първия  завършихме 0:0, като 20 минути пазих със спукано ребро. Срещу Португалия завършихме 2:2, като в две ситуации Еузебио оставаше сам срещу мен и не му позволих да отбележи. Имам и два мача на световното първенство във фРГ през 1974 г....

- Там обаче не ви пускат в заключителния  с Холандия...
- Не мога да се сърдя на Христо Младенов, тъй като той дойде преди мача при мен и ми каза, че няма да играя. Причината бе изравнителният  за Уругвай в предишния , дело на Павони. Журналистите ме атакуваха за него и обявиха, че съм с лабилна психика. Освен това в отбора имаше напрежение заради обещаните премии, а и някои партийни ръководители изказваха мнение как да изглежда състава.

- Как се стига до трансфера ви в чужбина?
- В началото на 80-те години имаше две запитвания за мен от Аустрия и Хамбургер, но от Локомотив не ме пуснаха. След спечелването на Купата на съветската армия през 1982 г., за което бях с основен принос, отново поисках да заиграя в чужбина и преминах в Арис Лимасол. Впоследствие играх в Алки при Данко Роев, Олимпиакос Никозия и Моста (Малта) при Генчо Добрев. Навсякъде работех и с младите вратари и някои от тях стигнаха до кипърския национален отбор. Впоследствие се върнах в Олимпиакос като помощник на Давид Кипиани през 1990 г. Изключително съм доволен от отношението на местните към мен през целия период.

- Кои са най-тежките контузии, които сте получавал в кариерата ви? 
- По време на един  за Балканската купа в Букурещ бях със скъсани връзки. Това стана, след като при борба за една висока топка трима играчи паднаха върху мен. В Кипър пък пукнах раменна кост, която и досега ме боли. Заради тази контузия не се осъществи мой трансфер в Гърция.
Печат

Кирил Метков на 50

вкл. .

metkov
Вчера славният футболист на Локомотив (София) от 80-те и началото на 90-те години на миналия век Кирил Метков стана на 50 години. Кариерата му минава през ЦСКА и Славия за кратко , с които става шампион (1992 и 1996), а между тях играе в Джей лигата за Гамба Осака. Ето какво сподели юбиляря в кратко интервю за "Тема Спорт".
 
Г-н Метков, как се чувствате на 50 години?
- Съвсем нормално. Тези неща вече не ми влияят до такава степен - на 40, на 50 (смее се)... Важното е да сме здрави.

Какво ви даде и какво ви отне футболът?
- Не мога да кажа, че ми е отнел нещо. Дал ми е много емоции - положителни и отрицателни. Да, със сигурност има неща, за които съжалявам, но не може да върнем времето назад. Все пак всичко се случва както трябва, а не както искаш.

Продължавате да сте треньор в школата на Локомотив София. Нямате ли амбиции да водите мъжки отбор?
- Не. За мен това да водя децата, да гледам как се развиват и израстват пред очите ми ми доставя огромно удоволствие и емоции. Затова и не се стремя към нищо друго. Свикнал съм с децата, там е истината, насладата от играта. Нямам големи амбиции. Обичам да се занимавам с .

В момента първият отбор е на трето място, какво очаквате през пролетта?
- Мисля, че всичко ще тръгне на добре. Третото място не е случайно. Много неща в клуба като цяло се променят и това дава резултат. Все пак доста време Локомотив (София) бе в тежко положение, но от тази година всичко ще си дойде на мястото.

Титлата с  през 1992 година ли остава върхът в кариерата ви?
- Да, а на следващата година взехме и Купата. През 1996 година станах шампион и със Славия, но тогава играх твърде малко мачове. Нищо съществено.

Ще успее ли ЦСКА най-после  да спре Лудогорец и да стане шампион?
- Мисля, че не. В момента е невъзможно да се мериш с Лудогорец, по какъвто и начин да се опитваш. Даже мисля, че ЦСКА ще падне още сега в първия кръг от Локомотив София в "Надежда".

Димитър Васев ли е причината за промяната в Локомотив (София)?
- Да. При него Локомотив играе като отбор, а не като единици. Побеждава вече и като гост. Това всичко той го направи. Отборът по нищо не отстъпва на другите и играе на високо ниво. Колективът е много силен.

Надявате ли се Емил Гъргоров да се върне в Локо?
- Ще е трудно. Дано стане. Все пак ще се върне у дома си. 
Печат

Интервю с Влади Романов (Тема Спорт)

вкл. .

v romanov

 

Влади, Локомотив София е приятната изненада в първенството до момента. На какво го отдаваш?
- Да, този сезон наистина се представяме по-добре, отколкото в предишните. На Локомотив София определено не отиваше да се бори за своето оцеляване. С всеки изминал мач показваме по-добра игра и се надявам да продължаваме в същия дух. Рецептата е работа, работа и пак работа. Локомотив София има привърженици, в цяла България и не бива да ги разочароваме.

Предстои мач с ЦСКА, който дори може да ви изкачи до първото място във временното класиране при определено стечение на обстоятелствата. Какви са очакванията ти за сблъсъка на „Армията"?
- ЦСКА си е ЦСКА, марка в българския футбол, но ние ще отидем на „Армията", за да вземем своето. Не се притесняваме от червените. Най-важното е в събота да се получи добър мач и да спазваме треньорските указания. А защо не и да победим? Нямам наблюдения върху играта на ЦСКА, интересувам се само от Локомотив.

Какво промени Димитър Васев, за да тръгне Локомотив нагоре?
- Не съм аз човекът, който трябва да коментира треньора, но резултатите на господин Васев говорят сами за себе си. Цялото треньорско ръководство направи един добър колекив, отборът постига стабилни резултати и това се дължи най-вече на него.

Какви са амбициите на Локомотив София този сезон?
- Играем мач за мач, стремим се да показваме добър футбол, но, както са казали хората, апетитът идва с яденето. Надяваме се да натрупаме още точки и да се класираме в първата шестица. Целите в Локомотив винаги са високи, друг е въпросът какво се получава накрая.

Прави впечатление много добрата защита на Локо София, която е и най-стабилната в А група със само четири допуснати гола. На какво се дължи това?
- Главно на треньорското ръководство, което подбира най-правилния състав и най-добрата тактика за всеки един мач. Затова Локомотив изглежда толкова добре в дефанзивен план.

В клуба има забавяне на плащанията. Отразява ли се това на играта ви?
- Не искам да коментирам, а и съм отскоро на „Надежда". В медиите се пишат какви ли не неща. Аз не се влияя от това.

Локомотив София е безапелационен у дома, но е доста колеблив навън. Защо се получава така?
- Надявам се срещу ЦСКА да покажем по-добро лице и ако може, да спечелим точка, а защо не и три. Дай Боже да дойдат по-добри времена за нас на „Армията", където не играем добре.

На Ботев Враца ли дължиш най-много за развитието си?
- Да, това е един от отборите, на които съм най-признателен, искам да благодаря на всички в Ботев. Другият тим, който ми е дал най-много, е Локомотив София. И тук, както във Враца, има прекрасни хора, които са ми помогнали много.

Цялата статия можете да прочетете тук.

Печат

Интервю с Ламжед Шехуди (Меридиан Мач)

вкл. .

l shehudi

- Ламжед, кой те доведе в България?
- Ако трябва да бъде честен, най-голяма заслуга да дойда тук има Аймен Белаид. Той отдавна ми говори за България, още след първия си сезон в първенството ви. След това моят агент Маес ми се обади и ми каза, че българският отбор, който проявява интерес към мен, е Локомотив София. Дойдох на среща с президента, разбрахме се и подписах договор. Нещата се подредиха бързо.

- Свикна ли вече в Локомотив и с живота в София?
- Да, оправям се добре. Всичко ми се получава супер-добре тук, което ме радва. Мисля, че и отборът върви добре. Съотборниците ми помагат постоянно и всички се отнасят с грижа към мен. Помага ми и това, че имам някои приятели в България. Изкарвам много време с Аймен Белаид, с Луис Педро. Близък съм с Аласан Н'Диайе. Това сме все играчи, доведени от мениджъра Маес. Те ми дават много съвети за живота в. България

- Какво ще кажеш за мача с Локо (Пловдив) в понеделник?
- За пръв път в кариерата си играя в подобен мач. Това не беше футболен терен, а басейн. Изненадах се, че мачът се игра, но щом така са преценили. За нас бе важна победата и трите точки, които взехме въпреки наводнението. Иначе аз не мога да се оплача от представянето ми. При първия гол насочих топката, преди вратарят да я избие и ние да довкараме. След това намерих добре топката и се получи наистина хубав гол. Той дойде в подходящ момент, тъй като съперникът бе тръгнал да изравнява. Може да се каже, че аз успокоих обстановката. (Смее се).

- Как се разви кариерата ти до този момент?
- Бил съм в много страни и в различни отбори. Започнах да играя футбол като 12-го-дишен в Швейцария, където живееше семейството ми. След това се преместих в Дубай. Последваха трансфери в Бахрейн, Катар, а накрая се върнах и в родината си Тунис. Там играх последователно за четирите най-големи отбора. Дойдох в България, защото имах нужда от промяна.

- Коя е позицията ти на терена?
- Винаги съм играл зад нападателя, като класически №10. На този пост се чувствам най-добре, защото постоянно играя с топката, мога да атакувам от втора позиция. Треньорът на Локомотив иска от мен да играя в атака. Това също ме устройва. Щом така мога да помогна на отбора, го правя. Явно е, че в тима нямаме типичен нападател.

- Вече игра срещу Лудогорец. Впечатли ли те българският шампион?
- Не. Всъщност, откакто съм тук, всички ми говорят за Левски, ЦСКА и Лудогорец. Май това са трите големи отбора тук. Лудогорец са добър отбор, искат да играят постоянно с топката. Срещу тях обаче направихме един от най-добрите си мачове, постигнахме хубав резул тат. На терена често няма значение как с е казва с ъ -перни кът ти. Ако ти върви играта, можеш да победиш всеки.

- Сега ви предстои дерби срещу ЦСКА, който е лидер в класирането. Това има ли значение?
- Има значение, че ще излезем с нужното уважение към тях, защото са добър отбор. Но съм сигурен, че те ще играят внимателно и няма да решат, че ще спечелят лесно мача. Искам да ги предупредя, че ще им бъде трудно.

- Познаваш ли Юнес Хамза?
- Той е един от добрите ми приятели. С него сме били съотборници в Тунис. В България се виждахме и извън терена. Желая му успех в новия му отбор и в Шампионската лига. Той е класен нападател, едва ли някой се съмнява в това.

- Локо (София) може ли да завърши в първата шестица?
- Тръгнали сме натам. Засега сме между първите отбори, ако продължим така, нищо чудно да запазим или подобрим класирането си. Има обаче още много мачове , важно е да не допуснем криза.

- Каква е личната ти цел през сезона?
- Най-много искам да се върна в националния отбор на Тунис. Миналия сезон не играх много и не ме викаха в тима. Сега се надявам всичко да е наред при мен.

- Тунис има ли шансове за класиране за Купата на африканските нации?
- Много големи. Тунис спечели първите си два мача от квалификациите и шансовете за класиране са 80%. Финалите са догодина в Мароко, ще бъде добре аз да съм там с отбора на Тунис.

- Какво мислиш за футбола в България?
- Различен е от това, което съм виждал в страните, в които досега съм играл. Въпреки това първенството е на добро ниво, има конкуренция. Едно цещо ми прави силно впечатление. Който пръв вкара тук гол, бие. (Смее се). Няма обрати.

- Какво правиш през свободното си време?
- Нищо особено. Все още не познавам добре града и нямам много възможности. Живея близо до Мол Парадайз, където ходя често да се храня или да си пазарувам. Прекарвам много време и с Аймен (б. а.- Белаид) и Луис (б. а. -Педро).

Печат

Божидар Митрев с повиквателна за националния отбор на България

вкл. .

митрев

След страхотното си представяне от началото на сезона Божидар Митрев логично получи покана да се включи в националния отбор на България. Ето пълния списък с футболисти, на които ще разчита за старта на европейските квалификации с Азербайджан в Баку на 9 септември.

Вратари: Владислав Стоянов и Иван Чворович ("Лудогорец"), Божидар Митрев ("Локомотив", Сф);

Защитници: Николай Бодуров ("Фулъм", Анг), Иван Иванов ("Базел", Швейц), Станислав Манолев ("Динамо", Москва, Рус), Петър Занев ("Амкар", Рус), Страхил Попов ("Литекс"), Александър Александров ("Лудогорец"), Апостол Попов (ЦСКА), Илия Миланов ("Литекс"), Веселин Минев ("Левски");

Полузащитници: Светослав Дяков и Христо Златински ("Лудогорец"), Владимир Гаджев ("Левски"), Симеон Славчев ("Спортинг", Пор), Георги Миланов (ЦСКА Москва, Рус), Георги Илиев ("Шъдзяджуан", Кит), Михаил Александров ("Лудогорец"), Тодор Неделев ("Майнц", Гер);

Нападатели: Венцислав Христов ("Берое"), Емил Гъргоров ("Шъдзяджуан", Кит), Ивелин Попов ("Кубан", Рус), Андрей Гълъбинов ("Ливорно", Ит), Илиян Мицански ("Карлсруе", Гер).

Подобни публикации

Моля, изберете някоя от статиите.


ВИДЕО