СВОБОДА!

Тази вечер не съм спал от вълнение. Цяла нощ съм си мислил какво ще се случи от тук нататък. Радостта е огромна - все пак едно тиранично управление на любимия ми Клуб свърши. Управление, което трая цяло едно поколение, управление, което не успя да приобщи това поколение към Локомотив, управление, което съсипа една от най-продуктивните детско-юношески школи в България; едно управление, което от чисто нов стадион (през 1994 г. бе на 9 г.) направи гробница, управление, което НИКОГА не уважи легендите на клуба, управление, което не уважаваше Атанас Михайлов, управление, което отврати хиляди привърженици на Локомотив, управление, което успя да ни раздели като публика, управление, което бе високомерно и егоцентрично.

Хубавите моменти се брояха на пръсти, а разочарованията бяха в пъти повече. От уважаван от всички отбор се превърнахме в посмешище. Станахме обект на подигравки, синоним на черно тото и схеми. Привържениците се озлобихме, започнахме да се обиждаме дори помежду си, за да запазим малкото останала чест на любимия ни тим. И най-страшното - започнахме да живеем в миналото. От горди станахме пасивни и неусетно през последните 10-15 години клубът започна да замира.

Бавно, но сигурно.

От днес започва нов епизод от историята на Локомотив София. Епизод, който ще покаже дали заслужаваме да ни има или си отиваме. Ще го нарека "Епизод Последен", защото след него, към момента, не следва нищо. Сега имаме нужда от всеки един от нас, независимо кой е, кого е подкрепял, не е ли ходил на мач заради Гигов, ходил е на мач въпреки него - няма значение. В момента НИЕ сме Локомотив. Трябва да сме заедно, трябва да сме единни. Всичко друго е на заден план и няма значение. Локомотив трябва да бъде възроден и трябва да е този отбор, който е уважаван от всички и изпълнява функцията си на социален фактор в софийското, а и не само, общество. Ние сме горди хора, ние не сме станали от Локомотив заради Гигов или заради титлите и купите, станали сме от Локомотив заради нашите бащи, деди, по собствена воля или под влиянието на приятел, няма значение, всеки който е локомотивец знае значението на думата чест, защото е бранил своята в обкръжение на други привърженици, които винаги са били повече. И той никога не е предал своето.

Надявам се да успеем, надявам се да ни има и да бъдем които сме. А ако не успеем, приятели, сбогом, напред към забвението.

Но в този момент сме длъжни да дадем всичко от себе си!