Иван Василев "Бозата" пред вестник "7 дни спорт"

Що за бизнес е, когато всички харчат парите на един?
    

 

- И е така, и не е така, защото добър или лош, но футболът ни си остава спорт №1. Не обличаме "Лудогорец", но как да им отречеш онова, което постигат? Това е реклама както за самите тях, така и за цялото ни първенство, за целия ни футбол. Има интерес към него, просто трябва да стане малко по-нормален. И може би по-професионално управляван. Отдавна се говори, че футболът ни е “продукт”. Не е! За да е “продукт”, трябва доста неща да се променят. Трябва да стане наистина бизнес. А сега не е. Изключвам Разград и Ловеч, може би и "Славия". На останалите места един човек дава пари, а едни други ги харчат. Бизнес, в който един само дава, друг само харчи, а никой не печели, няма как да е нормален бизнес.

- Добре, хващам се за думите ви. Повечето клубове са собственост на богати хора. В същото време те ги оставят в ръцете на директори и мениджъри, които допреди да попаднат в тях, не са менажирали дори семейството си! Що за тенденция е да се дава бизнес за стотици милиони в ръцете на хора, които си мислят, че главница е сръбски футболист?
- Според мен причината се крие в някои процеси в самото начало на частния футбол у нас. Тогава бизнесмени фалираха покрай инвестициите си в отбори, други пък напуснаха окрадени играта. Затова днес е масово явление да се назначават на ръководни постове хора, чието главно предимство е, че са честни! Да, това е прекрасно. Но когато един човек е честен, но глупав, или да се изразя по-меко – честен, но неможещ, какво печели клубът от това? Рано или късно обаче българският футбол ще си плати за пренебрежителното отношение към мениджмънта, към маркетинга, при това с лихвите.

- Какво имате предвид?
- “А” група трябва всяка сутрин да пали свещ на Борислав Михайлов да е жив и здрав. Ако не беше той, днес сигурно висшата ни дивизия щеше да е между 4 и 5 отбора!

- Чак пък толкоз?
- Да, и най-лошото е, че повечето клубни шефове си правят оглушки по този проблем. Претендирам да съм запознат поради една или друга причина с лицензионните изисквания на УЕФА. И мога да ви кажа, че сега ни спасява само това, че Борислав Михайлов е член на Изпълкома на УЕФА, че очевидно има безспорен авторитет там. И благодарение на този авторитет хората в Нион ни дават всяка година последна отсрочка. Ще дойде обаче време, когато отсрочката ще е наистина последна, и след това не ми се мисли.

- Какви са според вас като футболен човек, но и бизнесмен основните проблеми при менажирането на футболните клубове?
- Какво менажиране? Такова на практика няма! И точно заради това клубовете ни са заплашени. Не може футболния бизнес да го разделяш от останалия ти такъв. Във фабриката, в магазина имаш Х броя работници. И според приходите, според печалбата си правиш сметка какви пари можеш да им предложиш като заплата. Закъсва ти бизнесът, намаляваш разходите. Потръгва, тогава взимаш по-квалифицирани или пък увеличаваш просто броя на работниците. Във футбола такова нещо няма. Там, независимо дали върви, или пада отборът, независимо от класирането заплатите са все едни и същи, хората, които ги получават – също. Преди няколко дни тук беше директорът на един клуб. Казвам му, че са сбъркани при тях нещата. Започнах да пресмятам – имате два домакински мача с "Левски" и ЦСКА, където събирате по 3000 души. Два с "Литекс" и "Лудогорец", където идват по 1000. В останалите я има 300 човека, я – не. Т.е. за цял сезон я изкарат от билети 130-ина хиляди лева, я не изкарат. Чета след един от кръговете мач се играл пред 30 зрители. По 3 лева билет – няма и сто лева приход! Кое по-напред да платиш с тях? Е, не може при пазарна икономика, при нормален бизнес за цяла година приходите ти от билети да са по-малко от фонда работна заплата само за един месец. Какво правиш в останалите? Шефът ще вади от джоба. Хубаво, но сега УЕФА бие през пръстите, изисква финансов феърплей, изисква разходите да са ти горе-долу колкото приходите. И тогава какво правят 80 процента от отборите в България? Падат под ножа.

- Навремето Валентин Михов имаше идея българският футбол да заделя всяка година пари, за да праща двама души да се обучават целогодишно на мениджмънт в най-големите клубове. Тогава на собственици и директори им се досвидя 16 клуба да заделят по 10 000 долара за целта. Ако това беше станало, днес щяхме да имаме минимум 30 обучени на футболен маркетинг хора, които знаят как се прави бизнес…
- Валентин Михов винаги е изпреварвал времето си. Но не е задължително само в чужбина да учим хора. Ще ви дам един пример. За мен в момента Иво Тонев има класата и познанията в бизнеса, както и футболната ерудиция да изпревари Наско Сираков от най-добрите му години. Неслучайно в момента сам строи стадион! Знаете ли какво е сам човек да се занимава с цял стадион? Къртовска работа. Гриша Ганчев навремето ги пита къщичка за пиленца направили ли са хората, дето дюдюкат по стадионите. Тези, които са направили, знаят какви геройства върши в момента Тонев на Герена. Той обаче тръгна от “А” и “Б”-то в тази сфера. Аз бях човекът, който го предложи в "Локомотив", мисля, че секретар се водеше. И той надграждаше всяка година, добавяше по нещо и така се изгради като ръководител. Първата или втората година, когато беше в "Локомотив", го извиках в офиса и си поставихме задача да съберем пари от реклама. Ама наистина сериозни пари, да облекчим малко Гигов. Тук в района ни е пълно с фирмища, фирми и фирмички. Изръчкахме ги всичките, презентираме, навиваме. Накрая, като теглихме калема – 450 000 лева! Това е все едно днес "Левски" и ЦСКА като по-големи отбори с много повече привърженици да събират по 4-5 милиона от реклама. Само че хората искат да им предложиш някаква стратегия, да виждат, че парите им отиват в база, в школа, в проект, който се строи от долу нагоре, а не виси във въздуха, помпайки само първия отбор. Извинявайте, но днес има клубове, които няма къде да си поканят партньорите мач да гледат. Отиваш на стадиона – кал, мърсотия, в ложите похабено, счупено. Личи си, че не си инвестирал там един лев. В същото време предлагаш рекламен договор за 200, за 300 хиляди лева. Е, как да приемат насериозно инвеститорите подобни “оферти”? За съжаление такава е ситуацията на много места.

- Очевидно имате визия за това, как трябва да се развива футболът ни. Сам инвестирахте в "Локомотив" в дейности, които са табу за настоящата управа като терени, база, школа, възстановителни средства и т.н. В същото време не се напънахте да влезете в изпълкома. Защо?
- Да се напъвам? Не ми е фикс идея да съм в изпълкома. С каквото мога, помагам на БФС, на националния отбор. Ето, контрактът ни с него е изцяло рекламен. При това в скоро време ще говорим за 7-цифрена инвестиция от наша страна. Т.е. ако съм искал да съм в изпълкома на всяка цена, както казахте, щях да вляза. Когато Борислав Михайлов ми каза, че ще ме предложи, обявих три условия. Първото бе да няма президенти на клубове там. Той каза, че по линия на ПФЛ трябва да са трима, а сега май са петима!? После поисках да се гласува ограничаването на чужденците на терена до 4. Било невъзможно, били сме в ЕС, нямало такива закони. Сега, когато националният отбор закъса, ще свиваме чужденците до 5. И то при същите закони на ЕС. Значи може. Третото ми условие бе БФС да има вече юридически отдел. Т.е. показах на Боби, на делегатите на какво аз ще държа в изпълкома. Щом не съм събрал достатъчно гласове да съм там, значи някой не възприема тези идеи. Окей, няма проблем, и без това ангажименти бол.

- Не е тайна, че болната ви тема е "Локомотив" (София), където изиграхте най-силните си мачове, а след това над 20 години сте важен фактор. Сега обаче сте далеч от клуба, по-често може да ви види човек на “Овча купел”, отколкото в “Надежда”. Защо така?
- По-близо ми е до “Бояна”. Шегувам се. Гледам мачове и на "Локомотив", но да го кажем така – някои неща не са така, както смятам, че трябва да са.

- Май най не на място изглежда собственикът Николай Гигов. Вие сте десетина години негов първи вицепрезидент, а после още толкова бяхте и шеф на надзорния съвет. Що за мазохист е Гигов да излива вече 4 петилетки милиони с единствената постигната цел – да го псуват всички?
- Вижте, едно нещо не трябва да се отрича на Николай Гигов. Той наистина дава огромни, зверски пари за футбола. Поради което заслужава само едно – уважение. Казвам ви, дълго време съм близо до него, запознат съм с инвестициите и ви гарантирам, че са колосални за тези 20 години. Мисля, че никой друг не е налял толкова пари в българския футбол.

- Да де, но утре, като се махне, след него няма да остане нищо! Стадионът е полусъборен, детско-юношеска школа няма, а публиката – претопена. Какво, като е налял десетки милиони в "Локомотив", при положение че тези пари са убили "Локомотив"?
- Ето това е проблемът! Както в "Локомотив", така и навсякъде. Във футбола ни има хора, които наляха страшно много пари, но никой не превърна тези пари по веригата в правилно течаща река. И вината за това е на хората под президентите, за което стана дума. Не може да се харчат пари, при това сериозни, за заплати на чуждестранни резерви, на други набедени хора, а школата ти да мизерства, публиката ти да няма къде да седне като бял човек. Специално за "Локомотив" – това е бил и винаги ще остане Фамилен отбор. Наскоро ми попаднаха някакви книжки от едно време, когато играех. Гледам отбора ни, ами че то 70 процента са хора от кварталите около стадиона! Така запалянковците ходеха на мач – идват на Стойчо Стоев родителите, приятелите, комшиите, на Нако Дойчев, на Борето Илиев, на Бойчо Величков и ето ти ги 7-8 хиляди души. Футболистите на Локомотив всеки ги знаеше къде живеят в “Надежда”, “Свобода” или “Триъгълника”. Нещо повече, гледам тогава средна посещаемост на мачовете на "Локомотив" – близо 10 000 души! Отивам онзи ден, поканиха ме в едно кафене в “Надежда”. Познати – бол. Взеха да ме разпитват: Бате Ване кажи сега нещо за отбора, кажи за това, за онова. Питам ги - абе, хора, вие на мач не ходите ли? А те ми отговарят: “Кого да гледаме, един юноша няма, едно момче от квартала не може да пробие, това не е нашият "Локомотив”. Обяснявам им, че футболът не е като преди, че се професионализира прекалено много, че не може само с местни. Ама като се замислиш, това се отнася за "Левски", за ЦСКА и до там. За тези два клуба, хайде сега и за "Лудогорец", е важно да са първи, титлата е въпрос на живот и смърт. За останалите какво? Някой ще направи драма в Ловеч ли, че не е първи, или в Стара Загора, че е четвърти? Същото се отнася и за "Славия", и за "Локо", и за пловдивските състави. Ами направете тогава нещата като Гришата в Ловеч! Построи си стадион, инвестира в Академията и сега си гледа рахата. Ама не бил трети. Чудо голямо, че е четвърти! Дали си пети, или осми, няма никакво значение. Разликата не е в мястото, а в стадиона, който имаш, юношите, които си произвел. Така е навсякъде по света. В Англия, в Италия, в Испания има два, три, четири отбора за титла и останалите просто правят футбола, създават кадри и живеят от това!

- Там е по-различен манталитетът. Как тук да го променим, когато един футболист идва от "Пирин" в ЦСКА например, взима 5000 лева и решава, че е хванал господ за шлифера, щом има пари всяка вечер да е в “Найт Флайт”?
- Елементарно, като затегнем дисциплината, като направим футболистите наистина професионални. Докато синът ми беше в "Парма", ходих 7-8 пъти до там, стоях по няколко дни, гледах всичко. Независимо сутрин, следобед или по два пъти е тренировката, играчите са всеки ден в 8,30 на базата. Пият кафе, играят билярд, гледат записи, почиват, обядват, тренират, възстановяват, но 6-часовият им работен ден е винаги пълен. Тук сме свели работата на професионалния футболист до час и половина на ден. Срещу което той получава 3, 5 или 10 пъти повече от хора, които работят по 8-10 часа. Това не е нормално! Това е извън всякаква логика - и бизнес, и човешка. Не може човекът да си пие сутринта до 4, да поспи до 14, да стане и да хапне едно шкембе с две кюфтета и да отиде на тренировка да доизтрезнее. Не говоря наизуст, мога да дам и конкретни примери, но те ли са най-важните? Просто тук е объркана философията на футбола, особено на професионалния такъв. И не се ли преборим точно с изкривяването му, сме обречени.