Интервю с Румен Горанов: „Футболът е един феномен!“
1. Как обичайно започва един твой ден?
Моят ден е като на всички хора, които трябва да станат рано, да си изпият кафето си и да тръгнат по задачи. Аз съм вече един така да се каже щастлив пенсионер, на когото денят предимно се върти около внуците и семейството. Не знам дали знаете, но аз съм член на Комисията за децата, младежта и спорта към Народното събрание.
2. Знаем, че легендата на “Локомотив” Никола Котков лично е съдействал да се присъединиш към клуба. Как се случи това?
През 1971 година, малко преди Гунди и Котков да катастрофират фатално. Бяхме на стадион Герена, имаше тренировка преди мача за Купата срещу отбора на ЦСКА. Тогава „Котето“ ме извика и ми каза, че ЖСК се разделя на Локомотив и на Славия. Попита ме дали искам да се присъединя към Локомотив София, защото цялото ръководство се интересуваше от мен. След края на мача ме заведе в Министерството на транспорта, запознах се с Тошко Колев и министъра на транспорта Григор Стоичков и моят бъдещ кум Кольо Шопов. Тогава Котков ми каза, че ако стана част от Локомотив, за една година ще вляза и в националния отбор. След като се разбрахме по всички въпроси, след 2 месеца вече бях вратар на Локо София, а след 3 – бях част от националния отбор. Първият ми мач в националния отбор беше срещу Франция, когато ги победихме с 2:1. Напуснах университета заради футболната си кариера, но успях да запиша ПЖИ като войник.
3. Кой беше първият ти треньор и кой е най-ценният съвет, който си получил от него?
Първият ми треньор беше Георги Берков. Той ми казваше: “Идваш тук, заставаш на вратата и не искам да мърдяш от титулярното място на Локомотив и в националния отбор.” Казваше ми още, че трябва да мислиш в играта, трябва да предвиждаш ходовете на противника и да командваш защитата. Тогава Иван Коцев беше помощник-треньор и на една тренировка ми биеше удари към вратата, по едно време спря и се пошегува, че нямам умора.
4. Ти си първият български вратар, който опази вратата си „суха“ над 1000 минути. Как го постигна?
Човек с годините си трупа рутина и опит. Именно това ми помогна. Вратарите са много добри между 25 и 30 години. Много е важно дълго време да работиш с една и съща защита – аз играех с моите съотборници в продължение на 7 години. Десният бек беше Наско Желев, Бумбо и Боко Димитров бяха централни защитници, Георги Бонев пък беше ляв бек. Халфовата линия беше толкова силна, че трябваше някой да се контузи, за да излезе от терена.
5. През 1978 година получаваш приза Футболист на годината. Това ли е най-ценната ти победа?
Една от най-ценните. Друга беше, когато станах Европейски шампион с юношеския национален отбор и ме обявиха за най-добър вратар на Европа през 1969 година. Друг запомнящ се за мен момент беше, когато поставих и рекорда 1140 минути без гол, като в това време спасих и 3 дузпи. Друга ценна победа беше през шампионската 1978 година, когато получих симптоми на възпален апендикс. Веднага бях опериран, а след 18 дни играх мач в Сливен, не допсунах гол, а даже спасих и дузпа.
6. Кой за теб е най-запомнящият се мач?
Най-запомнящият се мач бе в Скопие през 1973 година, когато станахме Балкански шампиони с младежкия национален отбор. Треньори бяха Стоян Орманджиев и Христо Младенов. Не допуснах нито един гол от 4 мача и хванах 3 дузпи. Ще запомня и мача, с който спечелихме Купата на България. В предходните срещи, пък от 3 мача хванах 6 дузпи.
7. Какво е общото между футбола и политиката?
Много интересен въпрос. Футболът е един феномен, докато политиката е начин за формиране на възгледи, основаващи се на съвсем други правила. Все пак донякъде политиката влияе на икономиката, както и на развитието на бизнеса и спорта. Едно време „Майката партия“ решаваше всичко и имаше средства за всички спортове. Сега вече ситуацията не стои по този начин, всичко зависи от развитието на икономиката. Тъй като в България нещата не вървят толкова добре, има редица сътресения в най-големите тимове.
8. Следиш ли българското първенство и как би го коментирал?
Следя го, защото ми е интересно как ще се развие. Това, което се случи с Лудогорец е, че Домусчиев чрез успехите си в бизнеса успя да вкара шаблон как се прави бизнес във футбола. Смени страшно много хора в процеса на изграждането на отбора, но в крайна сметка виждаме техните успехи и трябва да се радваме. Делата се гледат по това дали са успешни. Имал съм няколко срещи с Георги Домусчиев, на които съм му казвал, че най-важно е изграждане на базите, както и силна юношеска школа, и след време машината се завърта. Ето защо Лудогорец доминира, инвестират се средства за развитието на отбора.
9. Какво бъдеще виждаш за Локомотив София 1929?
Отлично бъдеще. Аз съм позитивен човек и гледам оптимистично, защото познавам ръководството в лицето на Иван Василев и Бойчо Величков. Благодарение на добрата работа на Иван Василев, Локомотив ще продължи да съществува и да трупа успехи.