Локо (Сф) се размина с рядък шанс за полуфинал

Продължаваме с избрани статии за историята на Локомотив. Този път фокуса е към Големият футболен отбор през 60-те години. Източник в-к Труд. Автор: Жаклин Михайлов

Локомотив" (София) хронологично става третият български клуб, добил право на участие в най-престижния европейски турнир. И първият, пред който се открива реалната перспектива да стигне възможно най-далеч в надпреварата.

Годината е 1964. "Локомотив" е държавен първенец, като печели титлата с 3 т. аванс пред "Левски" и цели 9 пред третия "Славия". По всеобщото мнение воденият от треньора Георги Берков тим е явление за българския футбол. Отборът притежава изключителни футболисти в лицето на своите лидери Никола Котков и Спиро Дебърски, но в тима са още Деянов, Чачевски, Милев, Коцев, Велев, Василев. Сред най- добрите футболисти са опитните вече Васил Методиев-Шпайдела и Иван Димитров. В шампионския сезон "червено-черната" фланелка обличат и братята Пеневи - Младен и Димитър. Железничарският тим притежава много силни оръжия и не се страхува от никого.

Европейският дебют е впечатляващ. В първия, тогава наричан предварителен, кръг от турнира за КЕШ "Локо" помита шведския "Малмьо" с рекордното 8:3 пред близо 40 000 зрители на "Васил Левски". На полувремето резултатът е 5:1, а през второто полувреме до петия си гол в мача стига и гениалният и в този ден Никола Котков. Спиро Дебърски добавя два, а сред голмайсторите се записва и Милев.

Шведите не могат да се смятат за боксова круша, след като три години по-късно отстраняват в същия турнир ЦДНА, и то след като родните "армейци" са победили не кой да е друг, а "Ювентус".

До 30-ата минута на реванша шведите връщат два гола, но това не притеснява българския шампион, който е взел стабилна преднина в първия мач. Малмьо бие с 2:0, но общият резултат е 8:5 за "Локомотив".

Съперникът във втория кръг е от Унгария - "Гьор Ето", тогава с името "Вашаш". Българите нямат приятни спомени от унгарците след двете шестици, получени от ЦДНА срещу "Вашаш" (Будапеща) през 1958 г. и от националния отбор на световното през 1962-ра. Нашите имат доста основания да се страхуват от унгарците, но "Локомотив" започва мача в Гьор без следа от притеснение.

Отново над всички на терена е дуото Дебърски - Котков. Два пъти унгарците, водени от треньора легенда - Шандор Хидегкути, повеждат, два пъти Котето изравнява. В 65-ата минута гостите излизат напред с гол на Дебърски. Унгарците сякаш вече изглеждат лесна плячка, но отпускането води до три бързи гола за домакините. За капак се контузва и вратарят Иван Деянов. Ласло Палошай се превръща в черна котка за гостите с двата си късни гола.

На студения 6 декември 1964 г. играчите на "Локомотив", подкрепяни от близо 20 000 души на трибуните на "Васил Левски", излизат с ясната мисъл, че могат да повторят головия спектакъл от мача с "Малмьо". Съперникът им е добре познат, а и те знаят много добре своите предимства. Титулярният вратар Деянов обаче е извън строя, а заместникът му Цвятко Лалов след продължително боледуване не е в най-добра кондиция. Отсъства и Апостол Чачевски. На терена заедно с опитните играчи са младоците Петър Кирилов и Тодор Колев, на които се пада честта да помогнат за бъдещия голям успех.

През първото полувреме домакините компенсират преднината на своя противник и водят на почивката с 3:1 с голове на Спиро Дебърски - 2, и Васил Василев. Палошай вкарва веднага след почивката, но Цветан Милев възстановява пълното равновесие, като прави резултата 4:2.

По тогавашните правила това означава допълнителен трети мач за определяне на крайния победител. Три минути преди края на срещата обаче защитникът на гостите Кеглович вкарва трети гол и решава крайния резултат. Отново в съперничеството между Унгария и България печелят маджарите, както става най-често. Като малка утеха остава фактът, че "Локо", за разлика от ЦСКА и "Левски", все пак разкъсва унгарската прокоба, като бие и отстранява "Ференцварош" през 1978-а.

Локомотивци обаче имат много поводи за съжаление, когато разбират, че следващият противник на "Вашаш Гьор" е холандският ДВС, познат и под името ФК "Амстердам". Унгарците продължават напред и играят с "Бенфика" на Еузебио на полуфинал в турнира на КЕШ, успех, който с право можеше да принадлежи и на софийското "Локо". Все пак с вкараните 15 гола в кампанията и суперспектакли, изнесени на центъра на София, "железничарите" се записват достойно във футболната история.

"Бяха големи мачове - разказва Петър Кирилов, който е едва на 18 години, когато излиза като титуляр срещу унгарския "Вашаш Гьор" в София. - Изпуснах чист гол и още ме е яд, защото можехме да ги отстраним. Бях само на 18 години и това ми бе първият сезон в отбора на "Локомотив". Треньор ни бе Любомир Ангелов-Старото, който замени Георги Берков. Естествено, в отбора имаше цяла плеяда отлични футболисти, но специално в мачовете с "Вашаш" над всички бе Спиро Дебърски. Много съм научил от него и мога да кажа, че беше уникален футболист. Притежаваше страхотни футболни умения при дрибъла. На практика бе неудържим за защитата на противника. На мача в София вкара два гола и разхождаше унгарците както си иска. За съжаление титулярният ни вратар Иван Деянов отсъстваше заради контузия, а резервата Лалов не бе напълно възстановен след заболяване.

Каквото и да кажа за отбора, ще е малко - Васил Методиев-Шпайдела, Чачевски, Коцев, Милев, Иван Димитров. Все прекрасни футболисти. И естествено Никола Котков, който вкара пет гола на "Малмьо".

Спомням си, че за мача реванш в Швеция със самолет заминаха само 11-те титуляри, а резервите пътувахме с влак до Рощок и след това с ферибот до Малмьо. Но превърнахме пътя в празник. После на връщане вече целият отбор пътуваше с влак.

Нали бяхме горди железничари. Спомням си, че двама от водачите на групата изпуснаха влака в Берлин. До Унгария също пътувахме с трен. Играхме на стадиона в Гьор пред 6-7 хиляди души. Можехме да спечелим още в Унгария, но не се получи. Но бяхме уверени, че ще ги отстраним в София. Попречи ни и малшансът.

Какви години бяха само за футбола. Посрещаха ни железничарски оркестри на гарите, хората ни се радваха, стадионите бяха пълни. Иначе "Локомотив" винаги е бил по-особен клуб. Старите не си даваха много зор в тренировките, но пък си бяха майстори."
Петър Кирилов играе 5 години за "Локомотив", а след това преминава в "Левски".
"Локомотив" наистина е уникален футболен тим. Историята на играта у нас е отредила челно място в своите страници за "Локо" (София). Привържениците на този отбор, макар и подложени на истински геноцид в последните години, имат много основания да се гордеят с миналото на своя клуб. Двете участия в КЕШ, четвъртфиналът в турнира за купата на УЕФА през 1979-а, титлите, медалите, но най-вече големите личности правят този клуб това, което е.

В различни епохи на терена в квартал "Надежда" са излизали велики майстори. Но тандемът Дебърски - Котков със сигурност няма да бъде дублиран никога повече.